Кучето е социално животно и присъствието на стопанина е част от неговия свят. Когато куче дъвче мебели, останало само у дома, това рядко е каприз или желание да навреди. Зад навика стоят нужда от занимание, натрупана енергия или тревога от самотата. Да се разбере причината е първата стъпка, тъй като решението при всяка от тях е различно.
Съдържание · 5
Защо куче дъвче мебели
Дъвченето само по себе си е естествено за кучето. То му помага да опознава света, да се успокоява и да се занимава, когато няма друго. Малките кученца дъвчат заради смяната на зъбите, а възрастните го правят, за да изразят с устата както радост, така и напрежение.
Проблемът започва, когато дъвченето се насочи към вещи, а не към играчка. Тогава то вече не е просто навик, а знак, че на кучето липсва нещо в деня му. Мебелите често се избират заради миризмата на стопанина и заради меката повърхност, която напомня за близост. Отделно значение има и как е минал денят преди оставането само. Кучето, което е било разхождано дълго и е играло, обикновено понася самотата по-леко от това, което е прекарало часове в очакване.
Раздяла и тревожност
Една от най-честите причини за дъвчене на мебели е тревогата при раздяла. Кучето живее в глутница и самотата го плаши, защото за него отсъствието на стопанина е неясно. Когато остане само, то търси начин да изпусне напрежението и дъвченето се оказва такъв начин. Поведението обикновено се появява скоро след излизането на стопанина и се повтаря всеки път, когато той отсъства.
Освен дъвченето, картината често включва скимтене, драскане по вратата или нужда вкъщи, макар кучето да е обучавано. Тези знаци сочат, че става дума за страх, а не за непослушание. При такава тревожност е важно да се потърси помощта на ветеринар, защото самото състояние може да има здравословна основа и изисква преценка от специалист.
Ако се наблюдава кога точно се появява щетата, може да се различи тревогата от скуката. Когато мебелите са дъвкани скоро след тръгването на стопанина, това по-скоро сочи раздяла. Когато повредата се появи след дълги часове самота, причината по-често е скука или просто липса на занимание.
Скука и енергия
Друга честа причина е недостигът на занимание. Кучето има нужда от движение и от работа за ума, а ден без разходка и без игра го оставя с непразходвана енергия. Тази енергия търси изход и често го намира в най-близкия предмет. Породата и възрастта променят нуждата, но общото е едно.
Активното куче, оставено без занимание, намира начин да се разтовари само. Дъвченето в такъв случай не е тревога, а последица от скука, и се появява и когато стопанинът е вкъщи, но зает с друго. Помага кратка, но пълноценна разходка и игри, които изискват мисъл, като търсене на скрито или учене на ново умение. Умствената работа изморява кучето не по-малко от тичането.
Режимът на деня има значение не по-малко от общата дължина на разходките. Кучето, чиито разходки и игри се случват по едно и също време, се отпуска по-лесно, тъй като знае какво следва след всяка част от деня. За кучето предвидимият ден е по-спокоен от деня, който се случва както дойде.
Как да го разсеем
Практиката започва с обезопасяване на дома. Вещите, които не бива да се дъвчат, е добре да се приберат, а на кучето да се оставят подходящи за дъвчене предмети, за да има къде да насочи навика. Не е полезно да се наказва след случилото се, защото кучето не свързва наказанието със старата постъпка, а то само засилва страха. Отсъствието също се въвежда постепенно, като се започва от кратки излизания и се преминава към по-дълги. Така самотата престава да бъде изненада.
Помагат и рутината и спокойното излизане, без дълги сбогувания, тъй като превъзбуденото тръгване засилва напрежението. Оставена играчка или занимателна задача може да задържи вниманието на кучето в първите минути след напускането. Добре е излизанията да не се превръщат в събитие и връщането да става спокойно, а бурната радост при посрещане само засилва очакването. В първите дни на обучение помага и оставянето на нещо с миризмата на стопанина, защото кучето се успокоява от познатото.
Кратките занимания през деня, макар и да не са дълги, събират резултат с времето, а кучето има нужда не само от тичане, но и от внимание. Времето, прекарано заедно, намалява нуждата да се търси утеха в мебелите. Дори няколко минути игра на ден променят настроението на кучето.
Кога при треньор или при ветеринар
Не всеки случай се решава у дома. Ако поведението не се променя с време, ако кучето се наранява или ако дъвченето е придружено със силно безпокойство, е време да се потърси помощ. Треньорът помага при навици и при липса на занимание, защото работи с поведението и с режима на деня. Ветеринарят е нужният човек, когато заподозряното е тревожност или здравословен проблем, тъй като някои състояния изглеждат като лош навик, а всъщност имат медицинска причина.
Когато положението е тежко и не се подобрява, е разумно двамата специалисти да работят заедно, за да се покрие както здравето, така и поведението. Струва си да се обърне внимание и на промените в поведението, защото нов навик при възрастно куче може да значи нещо различно от при младо. Когато дъвченето започне изведнъж, след промяна в дома или в режима на деня, причината често е именно тази промяна.
Дъвченето на мебели е послание, а не просто щета. То показва, че на кучето липсва нещо, било то движение, занимание или спокойствие от близостта на стопанина. Когато причината се разбере и денят се подреди според нуждите на животното, навикът постепенно отслабва. Промяната идва от разбирането, а не от наказанието.
Коментари