Първите седмици решават дали хобито ще остане. Повечето грешки при игрите не идват от липса на умение, а от подредбата на първите стъпки. Когато началото е подредено, и по-трудните заглавия стават поносими, а разочарованието отстъпва място на любопитство.
Съдържание · 6
Защо началото е най-трудно
Новата игра изисква три неща наведнъж, тоест да се научи управлението, да се разбере какво иска от нас и да се намери смисъл в първите задачи. Всяко от тях е постижимо само, но трите заедно претоварват. Към това се добавя и очакването, защото клиповете показват средата на играта, където героят вече умее всичко, а не първите часове, в които той още се учи да ходи.
Разликата между двете е голяма и точно тя създава усещането, че нещо липсва на самия човек. Има и външен натиск, тъй като приятели вече играят, форумите обсъждат подробности, а новият човек още не знае как се отваря картата. Това не е повод за срам, но често се преживява така.
Пет грешки при игрите, които се повтарят
Най-честата грешка е начало на най-високата трудност, защото така изглежда по-сериозно, а резултатът е вечер, прекарана в повторение на един и същ откъс. Трудността може да се смени по-късно, но първото впечатление не се връща. Друга е прескачането на обучението, тъй като първите задачи изглеждат скучни и обясняват неща, които после ще са очевидни. Точно те обаче дават езика, с който играта говори, и без него всяко меню остава загадка.
Покупките преди първата завършена част също се повтарят, защото сезонни пропуски, пакети и добавки изглеждат изгодни в началото, а после се оказва, че основната игра не е задържала. Парите не са най-голямата загуба, а усещането за задължение. Дългата сесия без почивка води до същото, тъй като човек седи, докато не се измори толкова, че греши елементарно, и после решава, че играта е твърде трудна. По-къса сесия с ясен край оставя желание за следващия път, а изтощението оставя само раздразнение.
Сравнението с опитни играчи е последната от петте, защото всеки, който играе от години, помни само добрите си моменти и говори за тях. Начинаещият вижда резултата, не годините зад него, и прави извод за собствените си способности, който не е верен. Има и нещо, което не е грешка, но изглежда като нея, тъй като първите часове винаги са по-тромави, а това се бърка с липса на усет.
Твърде трудна игра от старт
Трудността е настройка, а не характер, защото в повечето съвременни заглавия тя се сменя по всяко време, а понякога и отделно за различните видове задачи. Има и помощни опции, които не променят играта, а намаляват дребните пречки, но те често стоят на места, които начинаещият не отваря. Става дума за менюто на профила, раздел за достъпност или настройките на самата кампания.
Да се намерят, отнема няколко минути и променя цялото преживяване, а това е най-несправедливата от всички загуби, тъй като решението е било на едно натискане разстояние. Разумният подход е първата седмица да мине на по-ниско ниво, а после да се вдигне, когато ръцете свикнат. Няма награда за страдание и никой не проверява на каква трудност е завършена една игра.
Покупки преди да сме сигурни
Най-честата покупка в началото не е самата игра, а онова, което изглежда, че ще направи хобито пълноценно. Втори контролер, слушалки, допълнителни заглавия от промоция или абонамент за достъп до голям каталог са разумни само по себе си и излишни, когато се купуват наведнъж. Практичното правило е една покупка на етап, тоест първо се изиграва нещо до края и после се решава какво липсва. Обикновено липсва не оборудване, а време, и това се разбира само след няколко седмици.
Полезен е и списъкът с желания, който върши работа, ако в него наистина се връщаме, а не ако служи само за натрупване, защото след месец половината от записите изглеждат ненужни. Отделно стоят покупките в самата игра, тъй като те се предлагат точно в момента, когато човек е нетърпелив, и затова е добре да се оставят за следващия ден.
Как да си върнем интереса
Първата стъпка е да се намали обемът, тоест едно заглавие, един час и ясна цел за вечерта, тъй като при избор от десет игри човек прекарва времето в избор, а не в играене. Втората е смяна на жанра, а не на играта, понеже, ако екшънът е изморил, пъзел или приключение връщат желанието по-бързо от още едно екшън заглавие. Смяната на посоката е по-полезна от смяната на заглавието в същата посока.
Третата е компания, при която една вечер с друг човек на същия екран дава повече от седмица сам, а грешките стават смешни, а не тежки. Ако няма кой да играе, помага и разговор с човек, който вече е минал по същия път, тъй като опитът на друг често струва повече от още един урок. Има смисъл и да се признае, че паузата е нормална, защото хобито не изисква постоянство и месец без игра не означава, че е свършило. Много хора се връщат след година и намират същото удоволствие.
Заключение
Удоволствието не зависи от това колко добре се играе, а от това колко разумно е подредено началото, и по-ниска трудност, завършено обучение и една покупка на етап премахват по-голямата част от разочарованията. Грешките не са знак за липса на талант, а обичайният път, и почти всеки ги прави. Разликата е в това дали човек ги разпознае навреме, преди те да отнемат желанието.
Коментари